квантитет

Речник на българския език

квантитѐт съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед. Спец. В езикознанието — дължина на звук или на сричка, имаща смислоразличителна роля.

Грешни изписвания (3)

  • квантетет
  • квънтетет
  • квънтитет

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кван-ти-тет
непълен член кван-ти-те-та
пълен член кван-ти-те-тът
мн.ч. кван-ти-те-ти
членувано кван-ти-те-ти-те
бройна форма кван-ти-те-та
звателна форма