каюта

Речник на българския език

каю̀та съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. каю̀ти, ж. Помещение в кораб с различно предназначение. Командна каюта. Пътническа каюта.

Грешни изписвания (3)

  • каютъ
  • къюта
  • къютъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ка-ю-та
членувано ка-ю-та-та
мн.ч. ка-ю-ти
членувано ка-ю-ти-те
звателна форма