кашмир

Речник на българския език

1. кашмѝр съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед. Тънък, фин и мек вълнен плат, обикн. щампован. Шал от кашмир.
прил. кашмѝрен, кашмѝрена, кашмѝрено, мн. кашмѝрени.

Грешни изписвания (1)

  • къшмир

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. каш-мир
непълен член каш-ми-ра
пълен член каш-ми-рът
мн.ч. каш-ми-ри
членувано каш-ми-ри-те
бройна форма каш-ми-ра
звателна форма

2. Кашмѝр име (тип 199) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • Къшмир