качулка

Речник на българския език

1. качу̀лка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. качу̀лки, ж.
1. Островърха шапка, пришита или прикачена към дреха. Палто с качулка.
2. Качул.

Синоними

Грешни изписвания (3)

  • качулкъ
  • къчулка
  • къчулкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ка-чул-ка
членувано ка-чул-ка-та
мн.ч. ка-чул-ки
членувано ка-чул-ки-те
звателна форма

2. Качу̀лка географски топоним в България (тип 195) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • Качулкъ
  • Къчулка
  • Къчулкъ