качула̀т
—
прилагателно име
(тип 76)
Значение
качула̀та, качула̀то, мн. качула̀ти, прил.
1. Който има качул.
2. Който има качулка.
1. Който има качул.
2. Който има качулка.
Грешни изписвания (3)
- качолат
- къчолат
- къчулат
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | ка-чу-лат | |
|---|---|---|---|
| непълен член | ка-чу-ла-тия | ||
| пълен член | ка-чу-ла-ти-ят | ||
| ж. р. | ка-чу-ла-та | ||
| членувано | ка-чу-ла-та-та | ||
| ср. р. | ка-чу-ла-то | ||
| членувано | ка-чу-ла-то-то | ||
| мн. ч. | ка-чу-ла-ти | ||
| членувано | ка-чу-ла-ти-те | ||