кацане

Речник на българския език

ка̀цане съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

вж. ка̀цам

Грешни изписвания (3)

  • кацани
  • кацъне
  • кацъни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ка-ца-не
членувано ка-ца-не-то
мн.ч. ка-ца-ния
членувано ка-ца-ни-я-та