кахърен

Речник на българския език

кахъ̀рен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

кахъ̀рна, кахъ̀рно, мн. кахъ̀рни, прил. Разг. Който има кахъри.

Грешни изписвания (3)

  • кахърин
  • къхърен
  • къхърин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ка-хъ-рен
непълен член ка-хър-ния
пълен член ка-хър-ни-ят
ж. р. ка-хър-на
членувано ка-хър-на-та
ср. р. ка-хър-но
членувано ка-хър-но-то
мн. ч. ка-хър-ни
членувано ка-хър-ни-те