каузативен

Речник на българския език

каузативен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ка-у-за-ти-вен
непълен член ка-у-за-тив-ния
пълен член ка-у-за-тив-ни-ят
ж. р. ка-у-за-тив-на
членувано ка-у-за-тив-на-та
ср. р. ка-у-за-тив-но
членувано ка-у-за-тив-но-то
мн. ч. ка-у-за-тив-ни
членувано ка-у-за-тив-ни-те