каузатив

Речник на българския език

каузатив съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • каузатиф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ка-у-за-тив
непълен член ка-у-за-ти-ва
пълен член ка-у-за-ти-вът
мн.ч. ка-у-за-ти-ви
членувано ка-у-за-ти-ви-те
бройна форма ка-у-за-ти-ва
звателна форма