катър

Речник на българския език

катъ̀р съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. катъ̀ри, (два) катъ̀ра, м. Домашно животно, кръстоска между магарица и жребец, което се използва за пренасяне на товари.
прил. катъ̀рски, катъ̀рска, катъ̀рско, мн. катъ̀рски.
Инат като катър. — Много инат.

Грешни изписвания (1)

  • кътър

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ка-тър
непълен член ка-тъ-ра
пълен член ка-тъ-рът
мн.ч. ка-тъ-ри
членувано ка-тъ-ри-те
бройна форма ка-тъ-ра
звателна форма