катран

Речник на българския език

катра̀н съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед.
1. Черна смолиста маса, добивана от дървесина, въглища и др., суровина в химическата промишленост.
2. Черно вещество, което се отлага от тютюна при пушене.
3. В религиозните вярвания — врящата маса в казаните, в която врят грешниците в ада.
прил. катра̀нен, катра̀нена, катра̀нено, мн. катра̀нени.

Грешни изписвания (1)

  • кътран

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кат-ран
непълен член кат-ра-на
пълен член кат-ра-нът
мн.ч. кат-ра-ни
членувано кат-ра-ни-те
бройна форма кат-ра-на
звателна форма