катод

Речник на българския език

като̀д съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. като̀ди, (два) като̀да, м. Спец. Във физиката — електрод в електрически уред, свързан с отрицателния полюс на източника.

Грешни изписвания (2)

  • катот
  • кътот

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ка-тод
непълен член ка-то-да
пълен член ка-то-дът
мн.ч. ка-то-ди
членувано ка-то-ди-те
бройна форма ка-то-да
звателна форма