катион

Речник на българския език

катио̀н съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. катио̀ни, (два) катио̀на, м. Спец. В химията — йон, натоварен с положително електричество.

Грешни изписвания (3)

  • катеон
  • кътеон
  • кътион

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ка-ти-он
непълен член ка-ти-о-на
пълен член ка-ти-о-нът
мн.ч. ка-ти-о-ни
членувано ка-ти-о-ни-те
бройна форма ка-ти-о-на
звателна форма