катедрала

Речник на българския език

катедра̀ла съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. катедра̀ли, ж. Главен храм за населено място. Епископът служи в катедралата.
прил. катедра̀лен, катедра̀лна, катедра̀лно, мн. катедра̀лни.

Грешни изписвания (7)

  • катедралъ
  • катидрала
  • катидралъ
  • кътедрала
  • кътедралъ
  • кътидрала
  • кътидралъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ка-тед-ра-ла
членувано ка-тед-ра-ла-та
мн.ч. ка-тед-ра-ли
членувано ка-тед-ра-ли-те
звателна форма