катафалка

Речник на българския език

катафа̀лка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. катафа̀лки, ж. Кола, която отнася мъртвеца до гробището. Зад катафалката вървят най-близките на покойния.

Грешни изписвания (7)

  • катафалкъ
  • катъфалка
  • катъфалкъ
  • кътафалка
  • кътафалкъ
  • кътъфалка
  • кътъфалкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ка-та-фал-ка
членувано ка-та-фал-ка-та
мн.ч. ка-та-фал-ки
членувано ка-та-фал-ки-те
звателна форма