катастрофиране

Речник на българския език

катастрофиране съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ка-тас-т-ро-фи-ра-не
членувано ка-тас-т-ро-фи-ра-не-то
мн.ч. ка-тас-т-ро-фи-ра-ния
членувано ка-тас-т-ро-фи-ра-ни-я-та