катарзис

Речник на българския език

ката̀рзис съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед.
1. Спец. В литературата — според Аристотел душевно пречистване, което се преживява при гледане на постановка на трагедия.
2. Душевно или духовно пречистване чрез силни трагични, емоционални сблъсъци и преживявания.

Грешни изписвания (3)

  • катарзес
  • кътарзес
  • кътарзис

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ка-тар-зис
непълен член ка-тар-зи-са
пълен член ка-тар-зи-сът
мн.ч. ка-тар-зи-си
членувано ка-тар-зи-си-те
бройна форма ка-тар-зи-са
звателна форма