катапултиране

Речник на българския език

катапултѝране съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • катаполтиране
  • катаполтиръне
  • катапултиръне
  • катъполтиране
  • катъполтиръне
  • катъпултиране
  • катъпултиръне
  • кътаполтиране
  • кътаполтиръне
  • кътапултиране
  • кътапултиръне
  • кътъполтиране
  • кътъполтиръне
  • кътъпултиране
  • кътъпултиръне

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ка-та-пул-ти-ра-не
членувано ка-та-пул-ти-ра-не-то
мн.ч. ка-та-пул-ти-ра-ния
членувано ка-та-пул-ти-ра-ни-я-та