катапулт

Речник на българския език

катапу̀лт съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед.
1. ист. Старинна далекобойна машина за обсада на крепости.
2. Устройство за изхвърляне на пилотската седалка и пилота при авария със самолета.

Грешни изписвания (3)

  • катъпулт
  • кътапулт
  • кътъпулт

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ка-та-пулт
непълен член ка-та-пул-та
пълен член ка-та-пул-тът
мн.ч. ка-та-пул-ти
членувано ка-та-пул-ти-те
бройна форма ка-та-пул-та
звателна форма