катализа̀тор
—
съществително име, мъжки род
(тип 7)
Значение
мн. катализа̀тори, (два) катализа̀тора, м.
1. Спец. В химията — вещество, което променя скоростта на химическата реакция, без самото то да се променя.
2. Прен. Ускоряващ процес или явление, фактор. Ревността се оказа катализатор за техните отношения.
1. Спец. В химията — вещество, което променя скоростта на химическата реакция, без самото то да се променя.
2. Прен. Ускоряващ процес или явление, фактор. Ревността се оказа катализатор за техните отношения.
Грешни изписвания (15)
- каталезатор
- каталезатур
- катализатур
- катълезатор
- катълезатур
- катълизатор
- катълизатур
- къталезатор
- къталезатур
- кътализатор
- кътализатур
- кътълезатор
- кътълезатур
- кътълизатор
- кътълизатур
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | ка-та-ли-за-тор | |
|---|---|---|
| непълен член | ка-та-ли-за-то-ра | |
| пълен член | ка-та-ли-за-то-рът | |
| мн.ч. | ка-та-ли-за-то-ри | |
| членувано | ка-та-ли-за-то-ри-те | |
| бройна форма | ка-та-ли-за-то-ра | |
| звателна форма | — | |