катакомба

Речник на българския език

катако̀мба съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. катако̀мби, ж.
1. Подземия в Рим, където първите християни са се събирали.
2. В древния Египет — подземия за пазене на мумии.
3. Прен. Разг. Ниско и мрачно помещение.

Грешни изписвания (7)

  • катакомбъ
  • катъкомба
  • катъкомбъ
  • кътакомба
  • кътакомбъ
  • кътъкомба
  • кътъкомбъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ка-та-ком-ба
членувано ка-та-ком-ба-та
мн.ч. ка-та-ком-би
членувано ка-та-ком-би-те
звателна форма