катаджия

Речник на българския език

ка̀таджия съществително име, мъжки род (тип 39) редактиране

Значение

мн. ка̀таджии, м. Разг. Служител от службата за контрол на автомобилния транспорт (КАТ). Един катаджия ме спря и ме глоби за превишена скорост.

Грешни изписвания (11)

  • катаджеа
  • катаджеъ
  • катаджея
  • катаджиа
  • катаджиъ
  • катъджеа
  • катъджеъ
  • катъджея
  • катъджиа
  • катъджиъ
  • катъджия

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ка-та-джия
непълен член ка-та-джи-я-та
пълен член ка-та-джи-я-та
мн.ч. ка-та-джии
членувано ка-та-джи-и-те
бройна форма ка-та-джии
звателна форма ка-та-джи-йо