кастрон

Речник на българския език

кастро̀н съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. кастро̀ни, (два) кастро̀на, м. Голям и дълбок съд, купа с похлупак или без похлупак. Кастрон с кисело мляко.
същ. умал. кастро̀нче, мн. кастро̀нчета, ср.

Грешни изписвания (1)

  • къстрон

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кас-т-рон
непълен член кас-т-ро-на
пълен член кас-т-ро-нът
мн.ч. кас-т-ро-ни
членувано кас-т-ро-ни-те
бройна форма кас-т-ро-на
звателна форма