кастор

Речник на българския език

касто̀р съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мит. Син на спартанския цар Тиндарей и на Леда, смъртният брат на безсмъртния Полидевк, един от двамата диоскури, смел конеукротител и ездач.

Грешни изписвания (1)

  • къстор

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кас-тор
непълен член кас-то-ра
пълен член кас-то-рът
мн.ч. кас-то-ри
членувано кас-то-ри-те
бройна форма кас-то-ра
звателна форма