каска

Речник на българския език

ка̀ска — съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. ка̀ски, ж.
1. Метална или кожена шапка за предпазване на главата от удари. Строителна каска. Военна каска. Пожарникарска каска.
2. Прибор с форма на похлупак, използван за сушене на коса. Сядам под каската.

Грешни изписвания (1)

  • каскъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кас-ка
членувано кас-ка-та
мн.ч. кас-ки
членувано кас-ки-те
звателна форма —

Връзки