касис

Речник на българския език

ка̀сис съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед. Многогодишен храст с плодове като малки тъмносини зърна, богати на витамини, използвани за сироп, конфитюр и др.; френско грозде. Сок от касис.

Грешни изписвания (1)

  • касес

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ка-сис
непълен член ка-си-са
пълен член ка-си-сът
мн.ч. ка-си-си
членувано ка-си-си-те
бройна форма ка-си-са
звателна форма