касетка

Речник на българския език

касѐтка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. касѐтки, ж.
1. Метална кутия за пазене на ценности.
2. Чекмедже в специален здрав шкаф със строго подредени предмети.
3. Сандъче за пренасяне на плодове, зеленчуци; щайга. Купих две касетки ябълки.
4. Кутия с монтирана лента за запис. Аудиокасетка. Видеокасетка.
5. Всяка здрава кутия, предназначена да съхранява нещо. Касетка за фотофилм.

Грешни изписвания (3)

  • касеткъ
  • късетка
  • късеткъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ка-сет-ка
членувано ка-сет-ка-та
мн.ч. ка-сет-ки
членувано ка-сет-ки-те
звателна форма