каруцарче

Речник на българския език

каруцарче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ка-ру-цар-че
членувано ка-ру-цар-че-то
мн.ч. ка-ру-цар-че-та
членувано ка-ру-цар-че-та-та