картридж

Речник на българския език

картридж съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • картридш

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кар-т-ридж
непълен член кар-т-ри-джа
пълен член кар-т-ри-джът
мн.ч. кар-т-ри-джи
членувано кар-т-ри-джи-те
бройна форма кар-т-ри-джа
звателна форма