картотекарка

Речник на българския език

картотекарка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кар-то-те-кар-ка
членувано кар-то-те-кар-ка-та
мн.ч. кар-то-те-кар-ки
членувано кар-то-те-кар-ки-те
звателна форма