картонче

Речник на българския език

карто̀нче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

мн. карто̀нчета, ср. Малък лист от картон, който може да дава някакво право или да има определена стойност. Картонче с номер. Картончета за храна.

Грешни изписвания (3)

  • картончи
  • къртонче
  • къртончи

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кар-тон-че
членувано кар-тон-че-то
мн.ч. кар-тон-че-та
членувано кар-тон-че-та-та