картоиграчка

Речник на българския език

картоигра̀чка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. картоигра̀чки, ж. Жена картоиграч.

Грешни изписвания (15)

  • картоеграчка
  • картоеграчкъ
  • картоиграчкъ
  • картуеграчка
  • картуеграчкъ
  • картуиграчка
  • картуиграчкъ
  • къртоеграчка
  • къртоеграчкъ
  • къртоиграчка
  • къртоиграчкъ
  • къртуеграчка
  • къртуеграчкъ
  • къртуиграчка
  • къртуиграчкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кар-то-иг-рач-ка
членувано кар-то-иг-рач-ка-та
мн.ч. кар-то-иг-рач-ки
членувано кар-то-иг-рач-ки-те
звателна форма