картечарка

Речник на българския език

картечарка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кар-те-чар-ка
членувано кар-те-чар-ка-та
мн.ч. кар-те-чар-ки
членувано кар-те-чар-ки-те
звателна форма