картеч

Речник на българския език

картѐч съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • къртеч

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кар-теч
непълен член кар-те-ча
пълен член кар-те-чът
мн.ч. кар-те-чи
членувано кар-те-чи-те
бройна форма кар-те-ча
звателна форма