картер

Речник на българския език

ка̀ртер съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. ка̀ртери, (два) ка̀ртера, м. Метален корпус, в който са поместени най-важните части на автомобилния двигател и който служи за резервоар на смазочното масло.

Грешни изписвания (1)

  • картир

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кар-тер
непълен член кар-те-ра
пълен член кар-те-рът
мн.ч. кар-те-ри
членувано кар-те-ри-те
бройна форма кар-те-ра
звателна форма