картел

Речник на българския език

картѐл съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. картѐли, (два) картѐла, м.
1. Спец. В икономиката — обединение на сродни едри предприятия за диктуване цените на пазара и за борба с конкуренцията. Картел на производителите на тютюн.
2. Разг. Съюз, обединение.

Грешни изписвания (1)

  • къртел

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кар-тел
непълен член кар-те-ла
пълен член кар-те-лът
мн.ч. кар-те-ли
членувано кар-те-ли-те
бройна форма кар-те-ла
звателна форма