каротѝн
—
съществително име, мъжки род
(тип 7)
Значение
м., само ед. Спец. В биологията — растителен или животински пигмент, който в организма се превръща във витамин А. Морковите съдържат каротин.
Грешни изписвания (3)
- карутин
- къротин
- кърутин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | ка-ро-тин | |
|---|---|---|
| непълен член | ка-ро-ти-на | |
| пълен член | ка-ро-ти-нът | |
| мн.ч. | ка-ро-ти-ни | |
| членувано | ка-ро-ти-ни-те | |
| бройна форма | ка-ро-ти-на | |
| звателна форма | — | |