карначе

Речник на българския език

карна̀че съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

мн. карна̀чета, ср. Вид тънка наденица за печене на скара.

Грешни изписвания (3)

  • карначи
  • кърначе
  • кърначи

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кар-на-че
членувано кар-на-че-то
мн.ч. кар-на-че-та
членувано кар-на-че-та-та