кармин

Речник на българския език

кармѝн съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед. Тъмночервена боя.

Грешни изписвания (1)

  • кърмин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кар-мин
непълен член кар-ми-на
пълен член кар-ми-нът
мн.ч. кар-ми-ни
членувано кар-ми-ни-те
бройна форма кар-ми-на
звателна форма