карма

Речник на българския език

ка̀рма — съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж., само ед.
1. В будизма — вярване, че съдбата на човека зависи от действията му в предишната форма на съществуване.
2. Разг. Съдба, предопределение.

Грешни изписвания (1)

  • кармъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кар-ма
членувано кар-ма-та
мн.ч. кар-ми
членувано кар-ми-те
звателна форма —

Връзки