каркаде

Речник на българския език

каркаде съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кар-ка-де
членувано кар-ка-де-то
мн.ч. кар-ка-де-та
членувано кар-ка-де-та-та