карданче

Речник на българския език

карданче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кар-дан-че
членувано кар-дан-че-то
мн.ч. кар-дан-че-та
членувано кар-дан-че-та-та