кардан

Речник на българския език

карда̀н съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. карда̀ни, (два) карда̀на, м. Спец. Устройство между два вала за предаване на движението от единия на другия (при автомобили и др.).
прил. карда̀нов, карда̀нова, карда̀ново, мн. карда̀нови.

Грешни изписвания (1)

  • кърдан

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кар-дан
непълен член кар-да-на
пълен член кар-да-нът
мн.ч. кар-да-ни
членувано кар-да-ни-те
бройна форма кар-да-на
звателна форма