кардамон

Речник на българския език

кардамо̀н съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед. Индийско тревисто растение, зърната на което се употребяват като лекарство или подправка.

Грешни изписвания (3)

  • кардъмон
  • кърдамон
  • кърдъмон

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кар-да-мон
непълен член кар-да-мо-на
пълен член кар-да-мо-нът
мн.ч. кар-да-мо-ни
членувано кар-да-мо-ни-те
бройна форма кар-да-мо-на
звателна форма