карго

Речник на българския език

ка̀рго — съществително име, среден род (тип 54) редактиране

Значение

ср., само ед.
1. Товар на кораб.
2. Застраховка на стоки, превозвани с кораб.

Грешни изписвания (1)

  • каргу

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кар-го
членувано кар-го-то
мн.ч. кар-га
членувано кар-га-та

Връзки