карбонил

Речник на българския език

карбонѝл съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • карбунил
  • кърбонил
  • кърбунил

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кар-бо-нил
непълен член кар-бо-ни-ла
пълен член кар-бо-ни-лът
мн.ч. кар-бо-ни-ли
членувано кар-бо-ни-ли-те
бройна форма кар-бо-ни-ла
звателна форма