карбонат

Речник на българския език

карбона̀т съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед. или карбона̀ти само мн. Спец. В химията — сол/и на въглената киселина.

Грешни изписвания (3)

  • карбунат
  • кърбонат
  • кърбунат

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кар-бо-нат
непълен член кар-бо-на-та
пълен член кар-бо-на-тът
мн.ч. кар-бо-на-ти
членувано кар-бо-на-ти-те
бройна форма кар-бо-на-та
звателна форма