карбол

Речник на българския език

карбо̀л съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед. Вид киселина, която се добива от каменовъглен катран и се употребява като дезинфектиращо средство; фенол.

Грешни изписвания (1)

  • кърбол

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кар-бол
непълен член кар-бо-ла
пълен член кар-бо-лът
мн.ч. кар-бо-ли
членувано кар-бо-ли-те
бройна форма кар-бо-ла
звателна форма