карбид

Речник на българския език

карбѝд съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед.
1. Спец. Съединение на въглерода с различни елементи.
2. Разг. Калциев карбид, от който се получава ацетилен.
прил. карбѝден, карбѝдна, карбѝдно, мн. карбѝдни.

Грешни изписвания (2)

  • карбит
  • кърбит

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кар-бид
непълен член кар-би-да
пълен член кар-би-дът
мн.ч. кар-би-ди
членувано кар-би-ди-те
бройна форма кар-би-да
звателна форма