каратов

Речник на българския език

кара̀тов прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • каратув
  • къратов
  • къратув
  • каратоф
  • каратуф
  • къратоф
  • къратуф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ка-ра-тов
непълен член ка-ра-то-вия
пълен член ка-ра-то-ви-ят
ж. р. ка-ра-то-ва
членувано ка-ра-то-ва-та
ср. р. ка-ра-то-во
членувано ка-ра-то-во-то
мн. ч. ка-ра-то-ви
членувано ка-ра-то-ви-те